Публикувано в 13:45 ч. 14.03.2022 г.
„Обществото на хората с увреден слух е известно с това, че има своя култура и своя доста силна общност. Трудностите, които срещат, не са се променили, те не са решени и в световен мащаб. Основните са борбата с митовете, които съществуват за глухотата, трудностите с комуникацията, усещането, че някой, ако вика, ще бъде разбран по-добре от човек, който не чува. Съществуват и трудности с това да бъдат приети добре на пазара на труда, което е наша мисия и борба да може да се случи – да убедим работодатели, че това са едни много добри работници, хора, които могат да се справят много добре с различни професии“, обяснява директорът на Специално училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев“ Севделина Джонгарска.
Тя добавя, че именно заради това инициативи като „Чуй ме с жест“ поставят първата крачка по пътя на по-добро разбиране на едно цяло общество, в което да уважаваме това, че всеки има право да бъде различен и да ценим това, което той може да направи за това всички да бъдат по-добре.
Какво е ежедневието на децата с увреден слух?
„За мен това е най-доброто място на света. Не бих го сменила с никое друго. Това е била и мечтата на живота ми, изпълнила съм я, с удоволствие ходя на работа“ – очите на Севделина Джонгарска греят, докато ни разказва за децата от Специално училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев“.
Денят на обучаващите се в него започва със закуска и разговори помежду им.
„Непрекъснато сме заедно, всеки идва и споделя какво му се е случило – от какво се е разочаровал или какво предстои. Много е удовлетворяващо да дойде и да каже: Много съм щастлив днес, изкарах шестица“ или пък „Справих се добре на състезание“. Децата са национални състезатели и представят България на олимпийските игри за хора с увреден слух – те са различни от параолимпийските игри“, разказва тя.
За Севделина Джонгарска мисията на училището е да развива възможности на децата в две посоки – изкуства и спорт, тъй като там те са абсолютно равностойни със своите връстници.
„Няма никаква пречка да се справят и когато имат някакъв успех, това е успех за всички. Те наистина го чувстват така, защото са част от една голяма общност и се подкрепят“, добавя тя.
Снимка: Ротаракт клуб София/ Ротаракт клуб София Интернешънъл